От 2 ноември започва анкетата на европейското проучване Eurograduate 2026 за професионалната реализация на дипломираните висшисти. България участва в третата му фаза, съобщиха от Министерството на образованието и науката (МОН).

Студентите от извадката получават покана с линк на имейла, който са подали в регистъра по чл. 10, ал. 2, т. 3, б. „в“ от Закона за висшето образование. Участието е доброволно, а анкетата е анонимна.

Завършилите ще отговарят доволни ли са от обучението, как са се издържали по време на следването, пътували ли са в чужбина и как са се реализирали професионално. Анкетират се две групи: дипломираните през 2020/2021 и през 2024/2025 учебна година.

В проучването участват 17 европейски държави: Австрия, Германия, Гърция, Естония, Италия, Кипър, Латвия, Малта, Норвегия, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия, Чехия и България. То е част от проекта GRADE II, който се финансира по програма „Еразъм+“. В България за него отговаря МОН, което със съответните технически и организационни мерки ще следи и анализира реализацията на дипломираните.

Идеята е да се разбере как следването във висшето училище се отразява на професионалния живот на завършилите и на участието им в обществото като европейски граждани. МОН посочва, че данните ще позволят да се съпоставят системите за висше образование в Европа. Така ще се търсят начини за подобряването им, за да излизат младите по-добре подготвени за пазара на труда и за ролята им в обществения живот.

Резултатите ще се представят единствено обобщено, а отговорите са поверителни и не могат да се обвържат с конкретния участник. Данните се обработват по Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни. Той е известен като Общ регламент за защита на данните и отменя Директива 95/46/ЕО. Спазват се още Законът за защита на личните данни и останалото приложимо законодателство.

На 8 октомври министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев представи Рейтинговата система на висшите училища в България за 2026 г. Той каза, че качеството на висшето образование се оценява по три начина. Националната агенция за оценяване и акредитация проверява възможностите и качеството на обучението във всяко висше училище, самите училища имат система за атестиране, а Рейтинговата система показва професионалната реализация на завършилите.

Според проф. Вълчев тя е най-добрият ориентир, който помага на бъдещите кандидат-студенти и техните семейства да изберат информирано висше училище.