България ще настоява за общи европейски действия за сигурност в Черно море и за прекратяване на нападенията срещу търговски кораби, заяви външният министър Велислава Петрова в Люксембург. Тя участва в заседание на Съвета „Външни работи“ на ЕС, съобщиха от пресцентъра на Министерството на външните работи. Вижте първоначалната ни публикация: България поиска помощ от ЕС и НАТО за разследване на атаката по кораби.

Петрова осъди категорично ударите по търговски кораби в българската изключителна икономическа зона. България е готова да работи с партньорите за изясняване на обстоятелствата около случая.

По-рано през деня министърът каза пред журналисти, че трябва да се работи за мораториум срещу ударите и че е нужно политическо решение за спирането им. Според нея въпросът за мораториума засяга всички държави в региона, а сигурността в Черно море, застрашена от войната на Русия срещу Украйна, засяга всички държави в ЕС.

По думите на Петрова последните събития показват ескалация и разпространение към региона на Черно море на войната, която Русия води срещу Украйна. Ударите създават сериозни рискове за безопасността на корабоплаването, затова са нужни активни дипломатически усилия за възстановяване на свободата и безопасността на морския транспорт.

По отношение на санкциите тя призова за координирани действия с партньорите от Г-7. Според нея едностранните действия могат да подкопаят ефективността на общите усилия.

Сред обсъжданите теми беше войната на Русия срещу Украйна. Москва я започна с пълномащабно нахлуване през февруари 2022 г. Разговорът беше за засилване на противовъздушната отбрана, аварийни ремонти на енергийни съоръжения и хуманитарна помощ преди зимата. Обсъдиха и как да се координират усилията за възстановяване на износа на украинско зърно през Черно море.

ЕС трябва да е по-активен в бъдещия мирен процес и да запази единството си срещу хибридните и киберзаплахите, смята Петрова.

В дискусията за разширяването и европейската сигурност министрите говориха за приноса на държавите кандидатки и на потенциалните кандидати за сигурността и отбраната на ЕС. Петрова потвърди подкрепата на България за по-голяма ангажираност на съюза със Западните Балкани, Украйна и Молдова. Разширяването според нея трябва да се основава на собствените заслуги, на реалното изпълнение на реформите, на спазването на критериите и на поетите ангажименти.

Нужни са ясна политическа воля и последователен проевропейски подход, а антиевропейската реторика и езикът на омразата са недопустими, заяви още министърът.

В дискусията за Близкия изток бяха разгледани положението в региона, свободата на корабоплаването в Ормузкия пролив и Баб ел-Мандеб и сигурността в Červено море.

Според Петрова България може да допринесе за енергийната сигурност и за разнообразяването на доставките в региона чрез газопреносната си мрежа.

Тя изрази надежда в следващия многогодишен бюджет на ЕС да бъдат осигурени средства за българо-румънски център за сигурност в Черно море.