Икономиката на България ще расте с 2,9% през 2026 г., с 3,5% през 2027 г. и с 3% през 2028 г. Данните са от съобщение до БТА на екипа за икономически анализи на „И Уай“, с прогноза към октомври.

България изпреварва ЕС и еврозоната и през трите години. За ЕС анализаторите виждат растеж от 1,4% през 2026 г., 1,7% през 2027 г. и 1,4% през 2028 г. За еврозоната цифрите са 1%, 1,4% и 1,3%.

Догодишният растеж у нас зависи от сценария: при неблагоприятния ще е 2,9%, при оптимистичния 3,7%. В Германия за 2027 г. се очаква растеж от 1,2%, във Франция от 0,7%, в Испания от 1,9%, а в Полша от 3,1%, всички под базовата прогноза за България.

Растежът у нас върви с по-висока инфлация, отколкото в еврозоната. Средногодишната инфлация ще спадне от 5,4% през 2026 г. на 4,4% през 2027 г. и 2,5% през 2028 г. През септември годишната инфлация у нас беше 5,6%.

През 2027 г. инфлацията у нас може да падне до 3,1% при оптимистичния сценарий или да стигне до 7% при продължителен енергиен шок. В еврозоната средногодишната инфлация догодина ще е 3,1%.

По оценка на икономистите на „И Уай“ по-високите цени свиват покупателната способност на домакинствата и потреблението им. Според екипа България е една от южноевропейските икономики, където натискът върху цените е по-силен, а скъпата енергия оскъпява и туристическите услуги. Страните от Централна и Източна Европа са по-чувствителни към промените в цените на енергията. Тя има по-голям дял в потребителската им кошница, а движенията на валутите усилват ефекта.

Еврото е отслабнало заради по-скъпата енергия и фискалните тревоги, което прави вноса по-скъп и засилва натиска върху цените. Полската злота и шведската крона са поевтинели спрямо еврото. Норвежката крона е поскъпнала, защото Норвегия изнася въглеводороди. Румънската лея е под нов натиск заради политическата несигурност, високата инфлация и свиващата се разлика в лихвите.

В еврозоната инфлацията беше 3,8% през септември 2026 г. и според прогнозата ще остане близо до това равнище през следващите месеци. После постепенно ще падне до 2% до средата на 2028 г. Основно я движи енергията, а базисната инфлация е сравнително стабилна.

След повишенията през септември анализаторите очакват основните лихви да се вдигнат отново. Пазарните очаквания към октомври 2026 г. са за още по-силно затягане на паричната политика. Вероятно европейските компании ще преценяват инвестициите си според цената на финансирането, а кредитите ще натоварват домакинските бюджети, смятат от „И Уай“.

Потреблението на домакинствата в еврозоната ще расте с 1,5% през 2025 г., с 1% през 2026 г. и с 0,7% през 2027 г.

Растежът в Европа се е запазил през третото тримесечие според краткосрочните оценки на „И Уай“. Германия се възстановява постепенно, растежът във Франция остава слаб, а Испания и Полша се представят по-добре от повечето големи икономики в ЕС, въпреки очакваното забавяне. Нагласите в проучванията са по-добри от фактическите данни за икономическата активност.

В еврозоната растежът ще се задържи въпреки по-високите лихви и геополитическата несигурност, смятат от „И Уай“. Подкрепят го фискалната политика и инвестициите, свързани с изкуствения интелект. Инвестициите и износът се очаква да останат сравнително устойчиви. Устойчивостта на Европа пред енергийния шок могат да обяснят фискалната експанзия в Германия и инвестиционният бум в изкуствения интелект в САЩ.

По-слаб растеж могат да донесат геополитическа ескалация, търговска фрагментация и по-високи мита, нови нарушения в енергийните доставки, фискален стрес, резки корекции на капиталовите пазари и физически климатични рискове. По-добра перспектива дават по-бързото внедряване на изкуствен интелект, инфраструктурните и отбранителните инвестиции, структурните реформи и по-малкото търговски бариери.

Основни източници на несигурност за европейската икономика остават продължителността на конфликта в Близкия изток и движението на цените на енергията.