Финансовите системи все още разчитат на остарели представи за линейна кариера, стабилно домакинство и еднократен преход в пенсия, макар продължителността на живота непрекъснато да расте. Това е основният извод от доклада „Бъдещето на личните финанси“ (The Future of Personal Finance), изготвен от „УниКредит“ съвместно с британския Национален иновационен център за изследване на стареенето (NICA), съобщиха от банката.

Авторите на доклада посочват, че дълголетието вече не бива да се разглежда като далечен демографски въпрос, а като предизвикателство, което изисква решения още сега. По-продължителният живот носи по-чести прекъсвания на доходите, здравословни трудности и грижи за близки хора. Разходите растат. Важните финансови решения стават по-чести и по-тясно свързани помежду си. Бизнесът може да изгради продукти, съобразени с многократните житейски преходи, споделеното вземане на решения, ранната превенция и променливите доходи. Така според доклада той ще спечели доверието на клиентите и ще изгради трайни отношения с тях.

Документът посочва, че темата е особено актуална, тъй като през 2025 г. средната продължителност на живота в света достига 73,5 години. Същевременно само 34 процента от възрастните в държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) покриват минималното ниво на финансова грамотност. Според доклада 16,2 процента от населението на Европейския съюз е изложено на риск от бедност или социално изключване. Това показва, че предимствата на по-дългия живот не достигат до всички по равно.

Докладът очертава четири основни промени, пред които бизнесът вече не може да остане безучастен.

Първата се отнася до отстъпването на традиционните житейски етапи пред по-гъвкав начин на живот. Животът е все по-непредвидим, но много финансови решения продължават да залагат на последователност от образование, работа, собствено жилище и пенсиониране. Последиците вече личат. 40 процента от хората по света съобщават за финансова нестабилност след непланирано прекъсване на кариерата — заради болест, кариерна пауза, неочаквано пенсиониране или друга житейска промяна.

В доклада се посочва, че за много хора това несъответствие може да превърне обичайни промени — преквалификация, грижа за близък, завръщане на работа или постепенно пенсиониране — във финансово изпитание. Финансовата устойчивост все повече зависи от способността да се запазят спестяванията и финансовата защита, като едновременно с това остане свобода за избор при променящи се обстоятелства. За банките, застрахователите, работодателите и компаниите за потребителски стоки това отваря възможност да създават модели за кредитиране, спестяване, обезпечаване и придобивки, гъвкави спрямо промените в работата, доходите и семейната среда.

Втората промяна засяга управлението на личните финанси, което все по-често се превръща в споделена отговорност между поколения и домакинства. В Европейския съюз 45 процента от населението полага неплатени грижи за близки хора, а всеки десети съчетава повече от една роля на грижещ се. Докладът сочи, че 25 процента от европейските семейни двойки с деца живеят в т.нар. смесени семейства. Тези цифри показват, че грижите, жилищните разходи и ежедневните финансови задължения все по-често се поделят между поколения, партньори и домакинства, вместо да тежат на един-единствен човек.

Макар неформалните договорености да осигуряват реална подкрепа, те често оставят отговорността невидима. Хората, полагащи грижи — сред които непропорционално голям дял са жени — често плащат цена за това. Те получават по-ниски доходи, по-малки пенсионни вноски и по-слаба финансова сигурност в по-късна възраст. Според доклада това създава нужда от сигурно делегирано управление, съвместно финансово планиране, многостранни разрешения за достъп и продукти, признаващи участието на няколко лица, без да се нарушават личната неприкосновеност и контролът. Работодателите също трябва да приемат грижите за близки като предвидимо финансово предизвикателство за служителите си, а не като изключение, се посочва в документа.

Докладът подчертава, че никоя отделна институция не може да реши тези проблеми сама — необходима е координация между банки, застрахователи, работодатели, здравни организации, държавни институции и общности.

Третата промяна е свързана с превръщането на предвиждането във финансово умение. С удължаването на живота ранното разпознаване на рисковете става все по-ценно, отбелязват авторите на доклада. Въпреки това 1,3 милиарда възрастни хора по света остават извън официалната финансова система, а повече от половината от тях са съсредоточени само в осем държави.

Преносимите технологии, финансовите табла и прогнозните инструменти могат да помогнат на хората да разпознават проблеми по-рано, но по-голямото количество данни не означава автоматично по-голяма яснота, посочва докладът. Истинската стойност идва от навременна и разбираема информация, която позволява на хората сами да вземат решения и да действат, преди затрудненията да прераснат в криза. За бизнеса това е възможност да предлага навременна подкрепа със съгласието на клиента и по този начин да предотвратява ескалирането на потенциални проблеми. Докладът предупреждава, че за да спечели доверие, тази подкрепа трябва да бъде прозрачна, справедлива и достъпна за всички, а инструментите, създадени само за хора с достатъчно средства, време и финансова грамотност, рискуват да задълбочат съществуващите неравенства.

Четвъртата промяна е свързана с превръщането на гъвкавостта в нова форма на сигурност. Финансовата стабилност все по-често се изгражда от няколко различни източника на доходи, вместо да зависи от едно постоянно работно място. През 2025 г. 72 процента от анкетираните работещи в САЩ разчитат на поне един допълнителен източник на доход, а 59 процента от анкетираните служители по света заявяват, че биха предпочели по-голям контрол върху работното си време пред по-високо възнаграждение. В резултат кариерите с множество роли, т.нар. гиг икономика, различните социални придобивки, програмите за възнаграждение и поетапното пенсиониране размиват традиционните граници между печеленето, спестяването и разходването на натрупани средства.

Според доклада нередовните доходи не бива автоматично да означават по-труден достъп до кредитиране, защита или дългосрочно изграждане на богатство. За бизнеса това създава нужда от платежни системи, способни да обединяват множество източници на доход, да намаляват колебанията и да разпределят средствата между разходи, спестявания, застраховане и данъци. Работодателите също могат да изградят конкурентно предимство чрез преносими форми на защита, подкрепа за преквалификация, поетапно пенсиониране и придобивки, които остават актуални през различните етапи на кариерата, се посочва в доклада.

„Здравословното дълголетие не се измерва само с продължителността на живота, а и с неговото качество и възможности. Това изследване показва защо личните финанси трябва да функционират като жизненоважна инфраструктура, която помага на хората да запазят свободата на избор, докато учат, работят, полагат грижи, възстановяват се и преоткриват себе си през един по-дълъг живот. Успешни ще бъдат организациите, които правят сложността по-лесна за управление, без да отнемат автономността на човека“, коментира Ник Палмарини, директор на Националния иновационен център за изследване на стареенето (NICA).

„По-дългият живот не е просто индивидуално предизвикателство - той променя начина, по който се вземат финансови решения в рамките на семействата и между поколенията. Подходът ни в „УниКредит“ е да предвиждаме потребностите на клиентите, вместо да реагираме на тях впоследствие, като ги подкрепяме през всички етапи от финансовия им живот с цел да им помогнем да изградят по-голяма сигурност, увереност и повече възможности“, заяви Ричард Бъртън, ръководител „Клиентски решения“ в банката.

Според заключенията на доклада бъдещето на личните финанси не се свежда до натрупването на повече средства, а до способността на хората да управляват по-дълъг и по-сложен живот с увереност, устойчивост и свобода на избор. За организациите това означава да разработват решения, изградени върху гъвкавост, предвидливост, взаимозависимост и адаптивност, и да работят съвместно в сферите на финансите, заетостта, застраховането, здравеопазването, технологиите и публичните услуги.