България се възползва от бързото разрастване на батерийните системи за съхранение на електроенергия, съпътстващо бума на слънчевите мощности, пише Франс прес в свой анализ. Това се случва точно когато безпрецедентна суша затруднява производството на ток в няколко държави от Източна Европа.

Около сто обекта за съхранение вече работят в различни части на страната — на бивши летища, в заводи и до електроцентрали. По данни на Министерството на енергетиката към септември действащите батерийни системи имат обща мощност около 5,7 гигавата. По европейския план за възстановяване вече има сключени договори и за проекти с капацитет за съхранение от 14 гигаватчаса.

„Мащабът и скоростта на разгръщането на батерийните системи за съхранение в България са безпрецедентни в европейски контекст“, казва Ставрос Папатанасиу, професор в Националния политехнически университет в Атина.

Новите мощности правят българската електроенергийна система по-гъвкава точно когато изключително ниското ниво на Дунав пречи на производството на ток в няколко държави от региона. През юли и август България е изнасяла нетно средно по около 830 гигаватчаса ток месечно — над два пъти повече от средното за май и юни. През юли основният поток е тръгвал към Румъния, а нетният пренос през тази граница е струвал около 74 млн. евро по българските пазарни цени, пише Франс прес.

Промяната личи най-добре в ТЕЦ „Марица-изток 3“ — някога втората по големина въглищна централа в страната. Централата е построена с четири блока по 210 мегавата. Тя рязко намали производството на ток от въглища, след като през 2024 г. изтече дългосрочният ѝ договор. Част от старата ѝ връзка с електропреносната мрежа вече се ползва за батерийна инсталация.

„Можехме да се възползваме от тази важна връзка с електропреносната мрежа. Решихме да изключим един въглищен блок и да свържем там батериите“, обяснява пред Франс прес Васил Щонов, ръководител на „КонтурГлобал“ в България.

По думите му тази гъвкавост е особено важна, защото около две пети от тока в страната идва от АЕЦ „Козлодуй“, а газови централи — чието производство лесно се регулира според нуждите — у нас има много по-малко, отколкото в Гърция или Румъния.

„Въглищата излизат, батериите влизат. Това беше правилното място в правилния момент“, казва Щонов.

Той обаче смята, че България трябва да запази минимален резерв от въглищни мощности, за да е сигурна с тока при сурова зима или прекъсване на доставките на газ.

Никола Газдов е председател на Българската асоциация за производство, съхранение и търговия с електроенергия. Според него бързото развитие на батериите се дължи по-скоро на стечение на обстоятелствата, а не на предварително заложена стратегия.

„Всичко се случи случайно“, казва той пред Франс прес.

Възобновяемите източници у нас растат основно заради фотоволтаичните централи, които през деня създават все по-големи излишъци от ток. Затова пък батерийните системи се строят сравнително лесно — по оценка на Газдов голям проект може да е готов за по-малко от 18 месеца.

През 2025 г. на България са се падали около 9 на сто от новоинсталирания в Европа капацитет за съхранение чрез батерии. Страната може „да послужи като положителен пример за други европейски страни“, казва Ленарт Херман, старши консултант в мюнхенския изследователски център по енергетика FfE.

Превръщането на България в „батерия на Балканите“ все пак има граници. Връзките с електропреносните мрежи на съседните държави имат ограничен капацитет, а сегашните батерийни системи обикновено пазят ток за между един и шест часа, понякога до осем, обяснява Херман. Това им стига да покрият пикове в потреблението или временни спадове в производството на водноелектрически и ядрени централи, но не могат да заместят спрян ядрен реактор за дни или седмици.

Ако батериите се разраснат прекалено много, това може да свие и собствената им печалба. Батериите се зареждат, когато токът е евтин, и дават енергия, когато цената е висока. Приходите им идват от разликата между двете цени. Колкото повече такива системи работят едновременно, толкова по-малка става тази разлика.

Въпреки тези граници батериите могат да улеснят енергийния преход, като намалят необходимостта от ограничаване на производството от възобновяеми източници и от използване на изкопаеми горива, казва Херман.