Борбата с прегарянето сред медиците трябва да бъде част от политика за условията на труд, която се води последователно. Това заяви председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов на кръгла маса за стреса и прегарянето сред здравните работници.

Форумът организира Българската стопанска камара (БСК) по проекта „Заедно за устойчива заетост“. Като партньори в него участват Министерството на труда и социалната политика и Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ). Темата беше „Стресът и прегарянето при медицинските специалисти – предизвикателства и решения“. В центъра на обсъждането бяха психичното здраве и благополучието на хората, които се грижат за здравето на обществото.

Прегаряне има в много професии, но при медиците то вероятно е най-силно изразено, смята Брънзалов. Дълго време въпросът е бил на заден план, защото ежедневието е натоварено и се приема, че човек трябва да се справя на всяка цена. Недостигът на кадри, административната тежест, продължителното натоварване и все по-честата агресия срещу медиците също отдавна се считат за неизбежни за професията.

„Не може да имаме устойчиви системи, ако изчерпваме хората, които ги поддържат“, каза Брънзалов.

Професионалната отдаденост не е неизчерпаем ресурс, обясни той. Прегарянето не е въпрос само на отделния медик: то се отразява на качеството на медицинската грижа, на устойчивостта на здравната система и на способността ѝ да задържа хората, на които разчита. Затова според Брънзалов са нужни реални промени в средата на труд. За превенцията трябва да се говори много повече и тя да е в центъра на общественото внимание. Процесът ще е дълъг, но трябва да започне, дори с малки крачки.

„Трябва да се намери начин да се инвестира в нашата професия, за да се осигурява устойчива грижа, а професията да стане достойна и желана“, каза председателят на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи Диана Георгиева.

Председателят на управителния съвет на БСК Добри Митрев каза, че темата за психичното здраве и пазара на труда силно засяга работодателите. Според него въпросът е дали се полагат грижи за здравето на медиците и за обстановката в лечебните заведения. Митрев смята, че разговорът започва диалог. В него трябва да се види дали има нужните политики и начини за проучване на прегарянето. Трябва да стане ясно и дали институциите и работодателите могат да поставят диагнозата и да намерят средства за справяне.

Според Григор Димитров, главен директор „Защита на работодателските интереси“ в БСК, камарата е готова да направи необходимото за българските медицински сестри. Той припомни, че преди 30 години в страната е имало 54 хиляди сестри и 180 болници. Сега болниците са над 350, а сестрите общо не са повече от 27 хиляди.