Асоциация „Родители“ призова Министерството на образованието и науката (МОН) да включи в диалога за новите мерки за дисциплина не само директори и учители, но и ученици и родители, като предложи създаването на среда, базирана на доверие и ясни граници, вместо само на правила и санкции. В официална позиция организацията подчертава, че устойчивата промяна в училищната среда се постига чрез подкрепа, която помага на децата постепенно да поемат отговорност за поведението си.

На вчерашния брифинг заместник-министърът на образованието и науката д-р Таня Панчева представи пакет от мерки, изграден върху четири основни стълба. Те са насочени към привличането на децата в училище, развитието на техните силни и слаби страни и предприемането на стъпки за подкрепа преди налагането на санкции. Според предлагания модел основните направления са:

    по-добра координация между институциите; карта за проследяване на личностното развитие на ученика; наличие на специалист по личностно развитие във всяко училище; система от поощрения, подкрепящи и корективни мерки и санкции.

Асоциация „Родители“ акцентира, че санкцията трябва да бъде последна стъпка, предшествана от разговор и работа с детето и неговото семейство. При проблемно поведение е необходимо да се проучат причините — от затруднения в ученето и емоционални проблеми до конфликти с връстници, тормоз или семейна ситуация. По този начин подкрепата ще бъде реална, а не формална, и няма да се прилага една и съща санкция за различни проблеми.

Относно картата за личностно развитие, от асоциацията предупреждават, че тя не трябва да се превръща в „оценка за поведение“ или етикет за детето. Проследяването е полезно само ако показва напредък и области, изискващи подкрепа, но за това са необходими ясни и еднакви критерии за всички училища. Трябва предварително да се регламентира кой и на каква база прави оценката, как ученикът и родителят могат да изразят несъгласие, кой има достъп до информацията, колко дълго се съхранява тя и дали може да влияе на бъдещото образование. Важно е субективната преценка да не се превръща в трайна характеристика, която следва ученика години наред.

Във връзка със специалиста по личностно развитие, идеята за човек, който координира взаимодействието между ученици, родители и учители, заслужава сериозно обсъждане, но той не трябва да бъде просто административна функция на заместник-директор. Необходими са ясни професионални стандарти, квалификация, специфично обучение и реално време за индивидуална работа. Трябва да се определи как този специалист ще взаимодейства с училищния психолог, педагогическия съветник, класния ръководител и останалите специалисти.

Родителят трябва да бъде партньор в процеса, а не просто страна, която се уведомява при нарушение на правило. Необходим е механизъм за ранна комуникация, възможности за срещи и посредничество при конфликт, както и достъп до подкрепа, когато семейството не може само да реши проблема. Отговорността за училищната среда е споделена между институциите, училището и семейството и не може да се прехвърля единствено върху родителя или детето.

Новите правила за училищна дисциплина и проследяване на развитието на учениците ще се прилагат и в училищата в Бургас и областта.

Предлага се новата система първо да бъде изпробвана чрез пилотно прилагане в различни по тип и големина училища и населени места. Преди началото трябва да се определят измерими показатели: намаляване на конфликтите и нарушенията, подобряване на комуникацията с родителите, намаляване на отсъствията и отпадането, усещането за сигурност на децата и влиянието върху работата на учителите. Резултатите от тези тестове трябва да бъдат публични и да послужат за корекции, преди моделът да бъде въведен на национално ниво.