Сделката за прехвърляне на чуждестранния петролен бизнес на „Лукойл“ (Lukoil) към американската инвестиционна група „Карлайл“ (Carlyle) на стойност 20 млрд. долара остава блокирана в процедурата за одобрение от американските власти, според запознати източници. Предложеното придобиване обхваща дейности в 17 държави и включва ключови активи като рафинерията в България, румънската „Петротел“ (Petrotel) и 45-процентен дял в рафинерията „Зееланд“ (Zeeland) в Нидерландия, съобщава „Файненшъл таймс“.

Въпреки че Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ е дала разрешение, трансакцията все още очаква окончателното одобрение от администрацията на президента Доналд Тръмп. Процесът по разглеждането на предложението продължава вече близо десет месеца, като решението се обсъжда междуведомствено с участието на Съвета за национална сигурност, Държавния департамент и Министерството на енергетиката.

От „Карлайл“ заявяват, че приключването на сделката би позволило увеличение на производството на бензин и дизел в европейските рафинерии и би облекчило напрежението на световните горивни пазари. Инвестиционната компания посочва: „Има значителен неизползван рафиниращ капацитет в европейските активи на „Лукойл“, който би могъл да допринесе за допълнително предлагане на рафинирани продукти на пазара и да облекчи натиска върху цените на горивата“. Според компанията, след сключването на условното споразумение по-рано тази година, се очаква решение за бъдещето на тези активи.

Общият капацитет на трите европейски рафинерии е около 400 000 барела петрол дневно. При предприятието „Петротел“ обаче не се работи от миналата година, когато започнаха планови ремонти. Според източник, запознат с преговорите, финализирането на сделката би позволило въвеждането в експлоатация на допълнителен рафиниращ капацитет в размер между 100 000 и 150 000 барела дневно.

Настоящото забавяне съвпада с период на недостиг на горива, особено на дизел, което е следствие от конфликта в Близкия изток и украинските атаки срещу руски рафинерии. Тези обстоятелства засилват натиска върху цените в САЩ и Европа. Вашингтон наложи санкции срещу „Лукойл“ през октомври миналата година като част от усилията за увеличаване на натиска върху Москва заради войната в Украйна, като тези мерки отделиха международните операции на дружеството от руската компания майка.

Предишният опит на търговската компания „Гънвър“ (Gunvor) да придобие активите беше блокиран от САЩ. През март „Лукойл“ отписа около 20 млрд. долара от стойността на бизнеса. Чуждестранният портфейл на компанията включва и около 3 млрд. барела доказани и вероятни запаси от нефт и газ, с производство от приблизително 250 000 барела дневно. Друг източник отбелязва, че несигурността около бъдещия собственик възпира инвестициите в активите.

Американските власти многократно удължаваха временните лицензи, които позволяват продължаването на дейността, като последното удължаване е до 22 октомври – почти година след началото на преговорите на „Карлайл“ за придобиването. Сделката отново привлече внимание след приемането тази седмица от Конгреса на законопроекта на сенатор Линдзи Греъм за засилване на натиска върху руските енергийна и отбранителна индустрия. Този законопроект дава право на президента да налага мита до 100 на сто на държави, които купуват руски нефт и газ. Белият дом и Министерството на финансите на САЩ отказаха коментар.